Mission Impossible!

Кръстих тази публикация Mission Impossible, защото минахме през Ада за да стигнем до крайната ни дестинация – Belligne Франция.
Бяхме ангажирани на 15.06. и 16.06 за сватбеното тържество на Невелина и Яник във Франция и нямахме търпение да стигнем до там. Всичко вървеше по план, тръгнахме няколко дена по-рано с брат ми за да имаме достатъчно време да достигнем желаната дестинация и да си починем от дългият път.
Драмата започна на 13.06.13 когато на 10км. от Бреша (Италия) педала на съединителя ни пропадна и така и не пожела да се върне в изходна позиция:) Проблема се изразяваше в спукано хидравлично маркуче на съединителя. Без него нямаше достатъчно налягане в системата и превключването на предавките беше невъзможно.
Повикахме пътна помощ с цел да не се бавим и да решим проблема възможно най-бързо. Откараха ни до сервиза на Мазда в Бреша и всичко изглеждаше розово до момента, в който ни обявиха след 3 часа чакане, че желаната част за смяна ще пристигне чак в понеделник на 17.06. Ужас!
Причерня ни за секунди! Попитахме техника ако вземем частта от Милано дали ще ни я сменят за да не чакаме чак до понеделник. Отговорът беше положителен:) Тук ще вметна, че ако никой не е ходил в Италия и знае само Английски, комуникацията с Италианците е невъзможна:)
Единодушно взехме решение да подкараме колата на втора предавка и леко по леко да стигнем до Милано през нощта, когато трафика е по-облекчен.
Е такова пътуване не бях преживявал:) Минахме по не платен път с 50 кръгови за 3 часа при положение, че Милано беше само на 100км от нас…
Пристигайки в Милано се наложи да минем през целия център за да стигнем до сервиза на Мазда. На всеки светофар гасихме колата принудително, все пак сме без съединител, представете си за какъв ужас става на въпрос:) Всеки бибиткаше и ни нямаше за участници в движението:) Както и да е, благополучно с много нерви и безброй бели косми стигнахме пред Мазда, където прекарахме и нощта.
На сутринта спря пред нас кола с Кюстендилска регистрация и не можете да си представите какво облекчение почувствах, когато Борето, предложи помощта си:) Той работеше в автокъща в непосредствена близост до сервиза на Мазда. Тук ще вметна, че всички марки автомобили бяха събрани в едно каре, включително и марки като Ferrari. Борето спомогна изключително много за комуникацията с италианците, но за жалост се оказа че те не държат дори и един болт на склад за Мазда….
Поръчахме частта за понеделник и бързо се изстреляхме към ЖП Гарата в Милано. Взехме с нас най-ценните неща, двете фото раници, малко дрехи и храна. Борето ни упъти как да стигнем до гарата. И от тук започна истинският екшън:)
Пристигайки на гарата, бързо се ориентирахме и насочихме към билетният център. Влизайки обаче, осъзнахме че преди нас има около 200 чакащи:) Изтеглихме си номерче и зачакахме. Искам специално да благодаря на нашите женички, които ни снабдяваха с информация за влаковете и ни бяха упора през цялото време!
След ужасна драма и чакане, въпреки че бяхме час и половина по-рано от влака пристигнали, успяхме да си вземем билет за Женева в последните 10мин. Е голям спринт ударихме към пероните, но поне се качихме:)
Хубаво беше, че местата до нас бяха свободни, тъй като не се бяхме къпали от 2 дни:( Това е едно от нещата, с което трябваше да се примирим през следващия ден.
От Женева прекачихме за Париж, където прекарахме нощта в “града на Светлините”, тъй като следващият ни влак беше след 8 часа. Втурнахме се директно към Айфеловата кула и другите забележителности в града.
Ако до сега не сте повярвали какви каръци сме е време да ви кажа, че точно под носа ни изгасиха осветлението на Айфеловата кула:((((

Пред Лувъра пък явно имаше някакъв event и беше заграден, хората си събираха техниката….
Решихме, че е време да се насочим към гарата. Стигайки до нея седнах на първата пейка и за секунда отнесох плувката:) Все пак трябваше да подремна, чакаше ни ангажимент след по-малко от 6 часа…
В 06:15 вратите на билетния център се отвориха от къде си взехме билет до най-близката дестинация до Belligne, а именно Anges.
Тръгвайки за пероните спряхме кондуктор да ни ориентира в кой вагон сме.
Човекът погледна билета и каза ” This ticket is for next saturday ” ???????
Ужас! Кретена, който ни беше продал билетите беше сгрешил датите…. Естествено и ние не бяхме погледнали….
Брат ми хвърли раниците и се втурна към билетния център. Просто се вцепених. Това ни беше единствената възможност да стигнем на време, въпреки това, че сме скапани и мръсни…. До тръгването на влака оставаха по малко от 5 минути.
Е все пак има Господ, който чу молитвите ми. Брат ми успя на време да презавери билетите и се качихме за пореден път потни във влака:)
Пристигнахме в Анже в 9:20. Гражданският ритуал в Belligne беше от 10:30. Скочихме в едно такси, тъй като бяхме изчерпали жокерите си и нямаше, кой да ангажираме да ни посрещне. 10:10 бяхме в Belligne останали с 5 евро на монети, но облекчението, което изпитахме беше безценно!

Не съжалявам нито за секунда, че изтърпяхме този ужас! Сватбеният ден на Невелина и Яник беше невероятен, изпълнен с емоции и усмихнати хора. Организацията беше прекрасна а купонът страхотен! Целта беше оправдана!
Искам да благодаря на всички хора, които успяха да направят това тържество реалност и на всички, които ни помагаха да стигнем на време за него! Специални благодарности отправям към брат ми, без който нямаше да се справя! Благодаря му че ме побутваше през цялото време! Без него тези снимки нямаше да бъдат факт!

За мен беше огромна радост да присъствам на това тържество!
Благодаря на Невелина и на Яник за доверието и за това, че и те бяха мислено с нас през всичките кризисни моменти и вярваха, че ще успеем!
Тук ще си позволя да вметна баналната фраза, че това което не ни убива ни прави по-силни! При нас важеше с пълна сила, защото волята и желанието да си свършим работата ни крепеше през всичките тези трудности!

Show as slideshow