След сватбена фото сесия в лавандулите.

С голяма тъга се завръщаме от село Тъжа, където открихме най-добре разцъфналите лавандули в посока София-Стара Загора.

Малко преди да стигнем селцето бях силно отчаян, че така бленуваните лавандули са мираж, но усмивката ми бързо грейна след като подминахме село Манолово и в ляво на хоризонта се разкри приказно лилаво поле. На бързо се облякохме и се гмурнахме в приказката.
Е да ама не! Бързичко си пролича, в коя държава живеем, когато една “мила женичка” цъфна на хоризонта застанала на Ф.
Започна да ни подвиква, че не можем да се снимаме и че е частна собственост, което беше ясно от самото начало:)
От разговора на булката с нея, на бързо установихме мотивите и, а именно че и тя е фотографка и води “нейните си хора” със “специално разрешително” и как така аджеба  ние ще се снимаме без?!
Тук важи максимата “не е важното аз да съм добре, важно е на Вуте да му е зле!”
Очевидно жената беше местна и се познаваше със собственика, та охраната доприпка за секунди, в което нямаше нищо лошо. Обяснихме най-учтиво, че повода за безпокойството са сватбени снимки и че ни е нужен половин час. Охраната почна да осуква нещата говорейки за специалното “разрешително” и че то най-вероятно се плаща… Ясна беше работата…
Все пак помолихме да звънне на собствениците и да ги помоли да разговарят с нас. Обяснявайки им за 5-ти пореден път, че пътуваме чак от София, че няма да газим, берем или по какъвто и да е било начин “повредим” лавандулите, искаме да направим малко сватбени снимки, след което си вдигаме гълъбите за София.
Човекът се оказа “разбран” и ни даде 10 мин….
Мерси!:)

Жалко наистина за пътя и за нереализираната мечта!
Но понеже сме “Най-Добрите”, а 10 минути са си много време:) успяхме да направим някой друг кадър:)