След сватбена фото сесия в лавандулите.
С голяма тъга се завръщаме от село Тъжа, където открихме най-добре разцъфналите лавандули в посока София-Стара Загора.
Малко преди да стигнем селцето бях силно отчаян, че така бленуваните лавандули са мираж, но усмивката ми бързо грейна след като подминахме село Манолово и в ляво на хоризонта се разкри приказно лилаво поле. На бързо се облякохме и се гмурнахме в приказката.
Е да ама не! Бързичко си пролича, в коя държава живеем, когато една “мила женичка” цъфна на хоризонта застанала на Ф.
Започна да ни подвиква, че не можем да се снимаме и че е частна собственост, което беше ясно от самото начало:)
От разговора на булката с нея, на бързо установихме мотивите и, а именно че и тя е фотографка и води “нейните си хора” със “специално разрешително” и как така аджеба ние ще се снимаме без?!
Тук важи максимата “не е важното аз да съм добре, важно е на Вуте да му е зле!”
Очевидно жената беше местна и се познаваше със собственика, та охраната доприпка за секунди, в което нямаше нищо лошо. Обяснихме най-учтиво, че повода за безпокойството са сватбени снимки и че ни е нужен половин час. Охраната почна да осуква нещата говорейки за специалното “разрешително” и че то най-вероятно се плаща… Ясна беше работата…
Все пак помолихме да звънне на собствениците и да ги помоли да разговарят с нас. Обяснявайки им за 5-ти пореден път, че пътуваме чак от София, че няма да газим, берем или по какъвто и да е било начин “повредим” лавандулите, искаме да направим малко сватбени снимки, след което си вдигаме гълъбите за София.
Човекът се оказа “разбран” и ни даде 10 мин….
Мерси!:)
Жалко наистина за пътя и за нереализираната мечта!
Но понеже сме “Най-Добрите”, а 10 минути са си много време:) успяхме да направим някой друг кадър:)
1 Comment
Add comment Cancel reply
This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.
Страхотни снимки за десет минути!!!!! Нямам търпение да видя снимките от нашата сесия!